БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Бордни дневници. Глава 2. Кур(с) на обучение

Яна Каменова Петкова (яна)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл: Бордни дневници

Предстоеше ми курс от 45 паметни  дена, по време на който щях да изучавам:

а) главните предмети: “Основи на общуването с жени”, “Интригантстването като изкуство”, “Завистта - главен двигател на професионалното издигане”, “Лицемерието и всичките му лица”, “Ти си най-красива, другите не струват. Показвай им го всеки ден” 

и

б) второстепенните “Устройство на самолетите тип .......”, “Аварийно-спасителни средства”, “Първа медицинска помощ”, “География и метеорология” и  “Култура на обслужване
Съмненията, че може би не точно тук е професионалното ми “място”, които с такава сила ме бяха обзели по време на изпитните кръгове, започнаха да се затвърдяват по време на курса на обучение. Сравнявайки веселата, адски свежа и леко ненормална компания на брат ми в “Белеър” с Пришълките, които седяха по чиновете с обувки на високи токчета, кожени палтенца и с по четири златни пръстенчета на една ръка, които когато не рееха поглед из далечината, си оглеждаха маникюра, се питах къде съм попаднала и как ще я карам оттук нататък.

Не се отказах, защото там срещнах И., която стана моя най-близка душа, душеприказчик и изобщо всичко, свързано с душата. Запознанството с нея всъщност се извърши по време на един от тестовете и по-точно на този в барокамерата – влизате в четворна формация в една кабинка, в която налягането започва да пада и пада, и пада, докато някои не започне да повръща или докато лекарите-садисти отвън не решат, че стига толкова. Докато на една извънредно дразнеща ме персона, за мое огромно удоволствие, вече много й се драйфаше, ние двете с И. открихме, че като че ли отнякъде се познаваме. Светът е едно малко село и ние скоро открихме, че всъщност тя е много добра приятелка на тогавашното гадже на брат ми и че и тя го познава и аууу колко сладък е той и т. н. и т.н. И докато противното същество в ъгъла се гърчеше в опити да не се изповръща върху дрешките ни, а лекарите непрекъснато подканяха номер 2 и номер 4 в кабинката най-накрая да вземат да млъкнат, за да ни измерели кръвното налягане като хората, ние с И. правехме първите си врякащи и пискащи стъпки към едно от най-хубавите приятелства в живота ми. Ще ми се и за нея да е така. Трябва да й се обадя (в Сан Франциско. Да живее емигрантската нация.) и да я питам дали още ме обича!!

Откривайки още през първия ден нейната не по-малко объркана физиономия измежду колежките от курса, си помислих, че току-виж съм преживяла и това.

Тук просто съм длъжна да вметна, че по време на курса всъщност намерих прекрасни приятели, но просто трябваше време на всеки да се отърси от първоначалното си вцепенение и да се групира по интереси.

И все пак първите мигове си бяха страшнички.

Оттогава датират и първите ми наблюдения върху феномена “стюардеса”, които в продължение на 6 години задълбочавах сериозно. По време на курса моите бъдещи колежки се държаха подчертано враждебно една към друга, а аз все не можех да разбера точно защо. Много по-късно разбрах, че сред безумните връзкари в “Белеър” беше типичен един много странен начин на поведение: те бяха жестоки връзкари и затова бяха приети, но даваха мило и драго това да не се разбере, както и кой точно е връзката им. Странно. Те не искаха да ги смятат за връзкари и бездарници, каквито си бяха, и много упорито криеха факта, кой ги беше уредил със сладката работица. То не бяха щерки на министри, митничари, дечица на пилоти и на бордни инженери .......................... и тук-там имаше недоразумения като мен и още две-три бройки, които се бяха промъкнали някак си през мрежата. Не се бяхме промъкнали, бяхме си направо центрофугирани за да стигнем дотам.

Оглеждайки випуск ’94, т.е. моя, си казвах, че общественото мнение е на 90% в правото си да мисли, че стюардесите са странни креатури, меко казано. Не, че на тях много им пука, де. Аз не знаех отначало в коя група точно да се сложа, но все смятам, че в главата ми има и нещо друго, освен мъже, пари, алкохол и дрехи и, да не забравяме, козметика – мноого важна тема за всяка истинска бордна домакиня. И през следващите няколко години, особено когато си търсех друга, “нормална” работа, трябваше непрекъснато  да показвам и доказвам, че като стюардеса или бивша такава аз:

а) не съм полуидиот

б) не съм проститутка

в) не съм алкохоличка

г) притежаването на по 2-3 любовника и спането с чужди мъже не ми е хоби и съответно не съм перманентна заплаха за жените около мен.

Надали има друга професия, която да събираше толкова разнородни и противоречиви личности в редиците си, защото принципно всеки горе-долу физически здрав човек може да работи тази работа, а дори и магаре, по думите на някои. Много често можеше да се случи в самолета  на излитане една до друга да седят една четяща “Сизиф” и една пилеща ноктите си (защото това за нея е дейност, съответстваща на четенето на “Сизиф”) стюардеса. И точно този невероятен контраст беше едно от нещата, които много ми харесваха и ме интригуваха в тази професия.

 

Всъщност, на излитане ли казах? Не. Не на излитане, малко след това; на излитане стюардесата се концентрира и прави т.нар. “30 sec check” на евакуационната процедура в нейния район или ....................... правейки си кафенце в кухнята не е успяла да си седне на мястото и излита седнала върху кашони с минерална вода в кухнята или спинка в пилотската кабина, или разстройството я е заварило в тоалетната и т.н.

 

За курса беше думата. Имаше много весели моменти, като например тези, в които:

а) някакви изтормозени инженери се опитваха да обяснят на около 20 женоря основите на аеродинамиката. А всъщност бяха принудени да отговарят на въпроси от рода на: “Защо цветът на седалките е такъв, а не онакъв?”;

б) достолепни стюардеси ни втълпяваха основните положения, този път на обслужването на пътниците и грижата за външния ни вид. Изречения от рода на: “Ще трябва да слагате пудрица, няма как! “ смятах по-скоро за излишни, на половината от бъдещите колежки изрично трябваше да бъде обяснено, че и само пудрицата може да е достатъчна;

в) не особено достолепни стюардеси ни обясняваха как точно да се “суркаме” по пързалката и да “къшкаме стадото навън, както и когато требва” (да ги евакуираме може би?)

Случай, заслужаващ нов ред е този, в който за първи път си помислих, че майка ми може и да е била права, когато ми казваше, че ще изперкам от толкова много четене. Уважаемата преподавателка по “География” и “Метеорология”. Няма втора такава. Токова интелигентна, начетена и ненормална жена не бях срещала дотогава. Нищо чудно да й е било забранено да преподава в обикновени училища, за да не мъти крехките ученически мозъци. То не бяха конспиративни теории, кой всъщност управлява света, обяснение на културата на различните народи чрез кухнята им и какво ли още не! Лично аз седях и слушах с отворена уста, разбирайки, че това, което тя казва може и да е вярно, но е толкова луда, че никой вече не я взима на сериозно. Но дълго време след курса търсих непрекъснато цитираната от нея книга “На живо от Голгота” на Гор Видал и доволно се кисках, докато я четях. Давайки въпросната книга на някои познати, живеещи от дълго време в чужбин, бях изненадана да открия, че считат материята и начина, по който е написана книгата за ..... богохулни! Но това с промивката на мозъците си е друга тема.

По време на курса, който траеше около 45 дена, се извърши и формирането на групичките по интереси, житейски разбирания или неразбирания, вкусове, външен вид и т.н. Апропо, външен вид - 90% от мъжката част от курса по “бордно домакинстване”, беше заета с това да гледа една съкурсничка с този безумно празен, овчи, преклонителен и обожателен поглед, с който само мъжете могат да гледат, когато смятат една жена за божествено красива. Въпросната колежка беше, и сигурно още е, доста красива. И да не забравяме – тя беше дама. Тя никога не би казала “гъз” и разни други още по-директно онагледяващи думички и никога не би разказала мръсен виц. Такива неща просто не можеха да излязат от устата й, от нея се сипеха само “ситни маргарити”.  Случаят с мен, уви, не е такъв. Мъжете от курса ни с удоволствие организираха състезания за най-много разказани вицове с мен или ходехме да се веселим на воля, но разделението си остана – алкохолът за мен, цветята - за Маргаритка (да я наречем условно така). И на мен на моменти ми се искаше по някое цветенце, от някои от тях, но .......

Курсът приключи с не особено впечатлителен изпит. Сега вече всички бяхме готови да “полетим” на крилата на носещата толкова силен еротичен заряд професия стюардеса”!  


"Стюардеса", а не “Бордна домакиня” - второто понамирисва на потисничество в кухнята.

 

 

 


 


2003-09-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)