БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


МАЙЧИНА ПРОШКА

Гергана Стефанова Чалъкова - Фисинска (gery)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

На майка ми, с една надежда – да позволи на дъщеря си да греши и всяка непростима грешка с любов да й прости. Ти плачеш? Моля те, не скривай под клепки тежки, тъжните сълзи! Не ги изтривай, моля те, не ги изтривай! Зная – нещо без жал те гори. Кой подъл лъжец тъй – без срам – те обиди? Кой убиец в теб ножа заби? Кой бе тоз лицемер? Кой? Кажи ми! Кажи ми! Кой сърцето ти мило разби? Твоя гняв справедлив ще застигне тоз виновник с нечиста душа... Но защо изведнъж тъй застина и дъха ти защо тъй замря? Аз ли?... Аз ли съм тази, която предизвика горчиви сълзи? Аз ли? Мамо, не знаех. Аз вярвах, че постъпвам добре, а... Прости! Но нима е простима лъжата на подлеца безчестен? Дали на убиеца, скрил нож в ръката, може някой ранен да прости? Невъзможно! Аз чакам присъда! И знам – справедлива е тя. За всичко наказана трябва да бъда аз – виновникът с тъмна душа. Но вместо присъда, любов – тъй голяма извира от твойте очи! Само твойто сърце, само то – зная, мамо – може всичко на мен да прости.
2003-09-02