БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Партия шах

Калин Гарабедян (гаро)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Разкази без име (проза)

Толкова много неща около нас искат да ни убедят, че животът е само едно нелепо недоразумение!

 

K — цар

Q — царица

R — топ

N — кон

B — офицер

 

„Чумата може да бъде и мъж, и жена“ ­ мислеше си, като гледаше как се събират и строяват фигурите ­ войници, офицери, конница, артилерия, как идват черният цар и царица. Музиката заглуши всичко и ръкоплясканията означиха края на строяването. За миг настъпи тишина. След това се чу невидим и безумен глас:

— d4. Скръбта му като твърда буца се надигна към гърлото и спомените, освободени от веригите на времето, го обгърнаха и го понесоха назад към светлите дни, към великолепните ясни дни, назад към най-прекрасния момент от живота му... ­

— ...Nf6! Младостта рядко има стройна теория за своите разбирания. Тя има усещания. Аз съм млад. Нямам стройна теория. Но имам усещания.

— c4. Има време за чакане и има време за действие. Не трябва да се объркат времената. Но как да разбера дали не съм ги объркал? Прагматиката ме повежда в дебрите на логиката и крещи в ушите и разума ми, че съм прав.

— g6. Тя се извива като бледа сянка, чийто извор е улична лампа в ясна нощ и ме кара да вярвам в истинността на непоклатимостта й.

— Nc3. Но трагедията на истината ми разяжда сърцето. И ми се струва правдоподобна.

— Bg7. Трагичното винаги изглежда правдоподобно, защото повечето неща в живота свършват трагично. Не ви се вярва ли?

— e4. Ако е така, явно се доверявате на сърцето си. Колко му е да повярва човек на сърцето си!

— d6. А после? Дали цял живот влачи веригата на спомените? Но всъщност какво са спомените? А какво е веригата?

— g3. Не искам да чакам в сънищата си вратата на миналото да се отвори, за да изпитам частица болезнено щастие.

— O-O. Изборът тежи непосилно, както непосилно тежи и невинното прегрешение в съзнанието на невръстно дете.

— Bg2. Човек може през целия си живот да се измъчва от угризения, но не защото е избрал грешния път, а защото не може да докаже пред самия себе си, че евентуално е нямало да избере грешния път.

— Nbd7. Да търсиш несъвършенството! Може би в това е ключът — тъй желан, тъй необходим и чакан.

— Nge2. Той ще спаси сърцето ти, помагайки на егоизма и самолюбието да обсебят разума.

— e5. Падението на ума спасява душата! Каква ирония...

— O-O. Но не е ли една голяма ирония целият човешки живот? Според Еко човек винаги се ражда под грешна звезда и прекарва живота си в преподреждане на небосвода, с очи вперени в космичния му безкрай, губейки или търсейки своето време.

— exd4. Всеки може да търси изгубеното време и дори може да го намери. Но никой не може умишлено да загуби намереното време.

— Nxd4 . А простото човешко щастие се крие в това, да не ти се налага да търсиш или губиш времето си.

— Ne5. Защо сърцето вярва в неща, отдавна загубили смисъл за разума?

— b3. Защото отначало наистина вярваш. После започваш да се преструваш, че вярваш.

— Bd7. И в един момент не можеш да направиш разлика между навика да се преструваш, че вярваш, и навика да вярваш.

— Bb2. И така се погубваш.

— Nc6. Забулваш се с хиляди прегради за истината, за уникалността на личността, за най-простите удоволствия, които единствено не носят разочарование.

— Nc2. Превръщаш се в крал, във велик пълководец, в бог. Вярваш в това дори без да го съзнаваш.

— Qc8. И дано не ти се налага да преосмислиш мястото си в света и вселената.

— Re1. Аз бях крал.

— Bh3. Бях и пълководец.

— Bh1. И бог бях.

— Ng4. „Велик, сюблимен и непостижим!“

— f3. Но прахта ме достигна и смути съня ми.

— Nh6. Оказах се стъпил с цялата си божественост в калта на човешкия си живот.

— Qd2. Само аз знаех, че съм бог.

— f5. Само аз виждах и калта.

— Ne3. Животът ми продължи.

— Qd7. Чудо нямаше, защото нямаше нищо неправдоподобно. Имаше само саморазруха.

— f4. И колкото и странно да звучи, именно тя подразни човешкото в очите ми.

— fxe4. Защото в основата на всяка саморазруха стои самоизмамата. Знаех, че е така.

— Nxe4. И се почувствах щастлив! Господи, колко щастлив!

— Ng4. Летях над вселената и се смеех от радост, че съм превъзмогнал себе си.

— Nc5. Смехът ми ехтеше надалече... надалече...

— Qc8. Магията на новото чудо ме правеше смел, уверен, истински, превръщаше утайката на предишните ми идеали в алей, с който подхранваше новите стръкове щастие.

— Bd5+. Опиваше ме светлината на този нов ден, на този нов свят! Тук бях свободен от оковите на предишното си битие, бях самия себе си, бях безсмъртен, бях...

— Kh8. „...велик, сюблимен и непостижим...“

— Bxg7+. Но защо?

— Kxg7. Защото човешките апетити са ненаситни — печелиш едно, губиш друго, понякога далеч по-ценно. Но така е — душата винаги знае повече, отколкото разумът подозира.

— Ne6+. Остана доволен от признанието. Изчака само черната дама да се преоблече. Зад паравана тя хвърля черната и облича бяла рокля. Той се оглежда, все още гъвкав и силен. Приготвя се да отведе бялата царица. В ъгъла е черния цар.

 


2003-09-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)