БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Вълна от мечти

Вайлет Р. Кецкарова (allyvrk)

Раздел: Поеми и цикли стихотворения  Цикъл:

Една вълна – миг от вечността,
Една сълза – капка във океана,
Затваряйки очи – да, аз те виждам,
В дълбините на безбрежното море
Последен лъч докосва твоето лице,
Изплува сянката ти бавно... 

Загледана в далечината, потънала във свойта самота
Виждам теб – стоиш на гребена на първата вълна.
Тя в миг достига хоризонта, и по-далеч...
Остава твойта бледа сянка...
Къде отиде?...
Нима на отлива със първата вълна
и ти си тръгна? Къде си ти, несбъдната мечта?
Поне за миг един, за още миг постой!
Да те докосна с поглед, да бъдеш моя истина!
Тогава чак океанът да те прибере...
Не, не, не искам да си спомням веч за теб, мечта, безсмислена измислица!
Не искам, ... но не мога!
Затваряйки очи пред залеза
Със зеницата си долавям твоята неясна сянка!
Ти тръгваш... и всеки миг си по-далеч, и по-далеч...
Остава мътен образ, тъмна сянка,
И сляпа съм за всичко друго... 

Аз търся с поглед във безбрежното море...
И ето! Пак за миг...
Не! Това е кит!
Извива своя гръб и ме напуска!
Стоя така, със часове!
Не зная нищо – кой, къде?...
Не зная даже аз коя съм, какво ли искам да открия
Загледана във тоз безкраен хоризонт?
Малко радост, топлота...
Във самотата? Не-е-е! 

А може би аз чакам теб, вярвам, че ще дойдеш?
Стоя във дървената

Стоя във дървената лодка... ето, водата се надига!
Идва прилив!

Все тъй вперена в далечината
Сякаш тебе виждам аз отново...
Тъй ясно, истински, реално...
До мойта лодка ти достигаш,
Огрян от слънчев лъч във целия си блясък –
Ти Слънцето си, и аз тъй бледа – аз, Луната...
Тъй ниско, там, в далечината,
едва отправям поглед бегъл към Земята...
Не! Тук, високо, с теб... и още малко...
Протягам си ръката... почти да те докосна... 

Усещам водни капки!
Размити образи и отражения
Във плитка локва от вода дъждовна,
Последен плисък от сълза горчива...
Ти не си реален!
Ти си приказка, мечта, от самотата съчинена!
Сега си моят сън!
В красив пейзаж от морски залез
Ти беше Слънцето, а аз – Луната
И не можах да те достигна,
Аз трябваше да следвам пак Земята!...
За сетен път... за вечни времена!

Ще си останем тъй –
Със прилива – на поглед разстояние,
Със отлива – на хиляди вълни!
И тъй – вълна подир вълна,
И тъй – сълза подир сълза...
01.05.2001

 


2003-08-29