БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ТРИНАДЕСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл: Сладострастни базилики /еротични трилъри в мерена реч/

ТРИНАЙСТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ /или двойката на пропиляното/ Чер гарван в клубният сумрак, с цигара и разголен крак, със поглед пламенен и овлажнял, над черният копринен шал, с ботуши кожени със ток висок, косите стегнала във кок, с разголени, изящни рамене и дръзко деколте, със смугъл лик, учуден вид, под тежък грим полупрекрит, със впита ластична пола във облите потръпващи била. Облегната на никилирания бар, изпълнена с порочен чар, извила тънкият си кръст, поглежда ме с открита лъст. Асиметрия, усмихната загатка, вещае от лика й нещо сладко, енигма украсена със червило, крушителна и нежна сила. Непристойна, дръзка, свежа, врата към забранявани копнежи, усмивка на жена-лисица, която ужасява и привлича. С която ме накара да я пожелая, последвах я в хотелската й стая, очите ми превърза с шала и почна нежно да ме гали, с движения великолепни. След туй започна да ми шепне: -Превързах ти очите с траурната кърпа! В ръцете си държа два остри сърпа! Два остри сърпа от стомана и мога с тях веднага да замахна, но ти изслушай ме, и представи си, какво аз чувствам, а след туй иди си. Не виждаш мен, а траурната кърпа. Той мъртъв е, и аз съм мъртва. Подобна гарван между двата свята, и два кошмара, аз, се мятам. Два паяка отровни под зърната скрила, два призрака в усмивка мила, две изповеди в дробовете вледенени, две рожби неродени във корема, две устни, в устните шептящи, две воли в разюзданите ми страсти, две болки в скърцащите зъби, два гласа: ?скъпа?, ?скъпи?.... Той беше беден, болен, непонятен, не мечтаеше за ланеца ти златен, за курвата облегната на бара, потикваща към грях и към поквара, подобно конче със пречупен глезен, умираше във мъки, безполезен, и бавно тровеше се с алкохол когато, отровата му сложих във ръката.... * * * Треперях! Дълго, тя, мълчеше! Желаех с мен да свърши вече! Когато кърпата си махнах беше заран! От перваза, взираше се в мен прокобен гарван! Криле разтвори и потъна в небесата, а в стаята зловещо непозната, сам бях със траурната кърпа и двата хвърлени на пода сърпа! -Той беше беден, болен, непонятен, не мечтаеше за ланеца ти златен, за курвата облегната на бара.... Намрази този свят изпълнен със поквара. Изграчва гарвана, потъва в небесата. В очите му познах, тайнствената непозната.
2003-08-23