Лъки

В една книга прочетох, че душата на всички животни е обща. Можеш ли да разговаряш с едно от тях, можеш да разговаряш с всички.

Преди години имах куче, което се казваше Лъки. Йоркширски териер с козина мека като коприна и винаги готов за игри. Но не това е нещото, което винаги ме изненадваше в него – беше най-смелото куче на света. Щом усетеше, че се страхувам от куче или човек, лаеше с такава ярост, че те се отдръпваха. Това е причината да си мисля, че опасността често е била плод на моето въображение и то по някакъв сранен начин е въздействало на Лъки. Лъки беше моят най-добър приятел.

В един момент, семейните отношения се обтегнаха дотолкова, че се наложи да си тръгна. Единственото, което пожелах да взема със себе си беше Лъки. За мое голямо разочарование, получих категоричен отказ. Още помня моментът, в който Лъки се изправи на задните си лапи и размахваше енергично предните към мен. Това беше неговата молба, за да тръгнем заедно.

През годините, често сънувах този момент. Събуждах се с мисълта, че предадох моя приятел. Преди три години се наложи да замина и да живея в друг град. Чувствах се самотна, което увеличи моите нощни кошмари. След един такъв сън се разплаках и започнах да му говоря все едно е до мен: „ Лъки, тогава не те забравих и исках да те взема със себе си. Зная, че ме чакаше. Моля те, прости ми! Лъки, ти си най-прекрасното куче на света! Обещавам ти, че ако някога имам куче, никога няма да се разделя с него и то няма да изпита болката от раздялата, която ти изпита.“  

След тази среднощна молба, легнах и заспах толкова непробудно, че даже алармата не ме събуди. Имах важен ангажимент сутринта и когато забързана преминах покрай една малка, черна топка не ѝ обърнах никакво внимание. Продължих да бързам и щях да падна от кучето, което се шмугна между краката ми. Когато видях, кой е проблемът за моето забавяне, се спрях. Погалих го. То ме близна по ръката. Имаше каишка на врата и изглеждаше като куче, което има грижовни стопани. Тръгнах пак, защото времето напредваше. С периферното си зрение видях, че моя нов приятел ме следва.

Вечерта, с изненада установих, че кучето  все още е с мен. Нямаше какво да правя, освен да го приема като скъп гостенин. Изкъпах го и му сложих храна в една купичка. Когато стана време за спане, легна до входната врата, като преди това отмъкна тениската, с която стоя вкъщи. Това ме развесели, защото ми припомни някои от навиците на Лъки. Усещането, че една малка топка е с мен в момента, ме успокои и заспах бързо.

Събудих се от яростен лай. Беше тъмно, а някой се опитваше да отвори вратата, като пъхаше ключ в ключалката. Когато светнах лампата, всичко утихна.

На другия ден малката черна топка отново тръгна след мен. Когато стигнахме мястото, на което се срещнахме, отново се потърка в краката ми. Отново се наведох да я помилвам. Отново ме близна по ръката.

Вечерта, срещнах съседа си: “ Не знаех, че имаш куче. Снощи, обърках етажите. Малко се бях почерпал. Дано не съм те изплашил.“

Усмихнах се, защото знаех, че вчера имах специална охрана, изпратена от Лъки.

Всеки ден минавах по онази улица, но никога повече не срещнах малката черна топка, но зная че появата в оня ден беше отговорът на Лъки, че ми е простил и е мой приятел завинаги.