КОЙЧО

Бях се отбила да видя съученичката си.

- В кабинета на вуйчо си е, отсреша- отвърна майка й.

Прекосих улицата и влязох.

- А, здравей- кимна ми вуйчото ветеринар и се обърна към клиентите си- Ше оживее но ще остане куцо.- в ръцете му трепереше  три-четири седмично мъниче с пухкава бяла козинка..

Мъжа не съм запомнила, но жената и сега е пред очите ми- висока, фрапиращо елегантна в скъпарския си костюм, с  внушителен  ланец от бяло злато.

-Непродаваемо !-сви тя недоволно ярко начервените си устни. – Тя и мъжът й имаха преуспяващ бизнес с кучешки развъдник. –А да го захвърлим на улицата- няма да оживее. От нас да мине ще му платим една инжекция ...

Не знам какво ме взриви, може би това превзето „от нас да мине“ , но прреди сама да се усетя прекрачих и грабнах малкото телце току изпод спринцовката.

-Ако ще го убивате, аз ще го взема!

По късно приятелката ми казваше че  винаги са ме смятали за  кротка и тиха, но тогава просто съм им взела страха .

Жената ме измери с поглед –  колко ли смешна съм й изглеждала с ученическата  си дрешка! Пепеляшка съм все пак!

-То не си плаща хляба!

-Не ми свиди хлябът за едно куцо куче! –отрязах дръзко и  затръшнах вратата-

Още по пътя изтръпнах какво ще каже татко.

А той само се засмя:

-Ха! А ти кой си бе? Койчо!

Преди около стотина години  така са наричали /с приятелско съчувствие /в  бащиния му край клетите, сакатите. И така си остана.

Както и да го лекувахме мъничето проходи но дясната му предна лапа си остана недоразвита и схваната.

„Фондация Три лапи“ –кискаха  се  хлапетата

 „Топал Асан“- присмиваха се на кутрето

-От белязан да бягаш! Я го удави да не ви подяжда - пригласяше  съседката леля Емилия

А Койчо тичаше накуцвайки по петите ми и подскачаше да близне я плитка, я лакът.Кажеш му „Дай лапа!“- и подава лявата, здравата.  Скараш ли му се  поглежда те жално и  посяга със сакатата дясна лапичка. Един вид: „Не ми се карай, болен съм! Тарикат!

Не усетих кога порасна,, кога тръгна да въдворява ред.. Стоеше неотлъчно до оградата и мълчеше – само очите му играеха .Но понечеше ли някой да влезе- докладваше с оглушителен лай, а наложи ли се и „правата можеше да му прочете“ Но опита ли се някой да ме докосне- връхлиташе като мълния и нахалникът драсваше като пред Баскервилското страшилище. Прекръстиха го на „Топал Шейтан“-Куция дявол

         През зимата лежеше до печката и само чакаше татко да отвори вратата:

         -  Койчо, дърво. 

Отиваше, натискаще топката на вратата, отваряше си мазата и носеше цепеница в муцуната си. Втори, трети път. Докато му кажат „Стига!“.Отива, затваря мазата и се връща да си получи „лукчето.“Развие го, лапне и си ляга. „А-а ,Койчо!Хартийката! вземе си я и я отнесе в коша!.................

         - Слушай- примоли се  веднъж един колега на баща ми- Дай ни го за няколко дни че ще боядисваме къщата на село. Да оставим отворено че по-бързо  да съхне.

        Заведохме им го .Дните минаха. Усукват се. Взе  оня да кърши ръце, да кекеледисва- откраднали им го /После разбрахме  - скрили го на лозето си и се били уговорили да го продадат за разплод./

Породата му беше рядка тогава.-словашки чувач....

         -Ще си дойде Койчо, не бой се-  отсече баща ми   

На четвъртия ден ,тъкмо ставах за училище, ме сепна познат звънлив лай .Койчо! Вързан с дебела верига и кол ! Как го е изтръгнал представа си нямам! Лявата му лапа беше цялата в кръв. Така прегърнати ни снима татко.

Случката мина и замина. Наближаваше абитурентският бал. Една от съученичките ми, Марианчето- -  не пропусна случая

-Да не дойдеш пак с някоя вехта рокля- На бал се ходи.....

Прехапах си езика да не й кажа къде е била когато баба ми е следвала в Париж..

Събрах кураж и помолих жената на татко за 25 лева  да си купя от най евтината коприна но тя ме попари :

„Ти цялата не струваш толкова!“

И реших - няма да ходя!

Два дни преди бала татко ме извика

-Бях решил да ти дам някой лев за...

-Няма нужда – прекъснах го аз защото знаех какви неприятности ще му струват.

-Ами и аз така му казвам на Койчо – подсмихна се дяволито баща ми – ама....-и извади плик с банкноти и  грамота  Имало  някакъв конкурс в Русия на тема „Воля“ .Та  баща ми пратил снимката с кратко разказче. Това била наградата

          За една нощ си уших роклята- дето казват- другите вече се събират, аз още подгъв поръбвам .Купих си и сребърна гривна – за спомен/ и още си я слагам когато ми предстои тежък ден. Поглеждам я и си казвам :“Койчо с една лява лапа и пак си е изровил кола - и аз ще се справя/

           -Тебе пък кой те облече като нямаш нито майка нито гадже?- клъвна меМарианчето.

         -Койчо!!!!!

          А на „ония“отидох да им кажа:

          -Моето куцо куче си плати  и хляба, и пържолите!