МОЕТО КУЧЕ

Утро е и още спя. Сънено улавям скимтенето до леглото и започвам да изплувам от прегръдките на Морфей. Трябва да ставам. Отварям очи и погледите ни се срещат. Сара, моят лабрадор, приветства утрото ми с усмивка. Усмихвам се и аз. Вече десет години така се будя и така лъчезарно започва денят ми. Колко души могат да се похвалят, че денят им започва с усмивка? Малко сме. Ставам и тя с луда радост започва да се върти, да гони опашката си.

За да бъде спокойно кучето, да няма дразнители, го разхождам сутрин рано. Когато сме на село, ставаме преди изгрев и тръгваме към Марица да посрещнем деня. Снимам изгревите и търся най- красивото, най- оригиналното показване на слънцето. Особено ме впечатляват изгревите с облаци. Слънчевите лъчи позлатяват краищата им и образуват нежни светлинни ветрила- картина вълшебна и неповторима. Докато правя снимки Сара стои до мен, души и търпеливо ме чака. Гледам я сериозно и тя ме гледа така. Само се усмихвам и Сара започва да върти опашката. Ей така се разбирам с нея.
Когато Сара беше бебе, внучката ми доведе приятелките си, деца от втори клас, да ги запознае с кучето. Като пале то беше хиперактивно. Подгони ги из стаята, то лае, те пищят, а ние се смеем. В страха си едно от децата се качи на масата. Сара след нея също скочи горе. Викове на високи децибели, врявата стана неудържима – цирк Буш. Аз взех палето и страстите се уталожиха постепенно.
Една сутрин я заведох да тича на спортната площадка. Беше се отдалечила и аз се скрих зад едно дърво. Когато ме потърси с поглед и не ме намери, изпадна в паника – тичаше напред – назад, оглеждаше се притеснено и обезумяла хукна към изхода.
– Сара, ела тука! - Тя спря, обърна се и като вихър дотича с бликнала радост. Спасена заподскача, радостта и беше безкрайна.
Сара е много лакома. Няма наяждане. Щом седна на масата, тя е от дясната ми страна. Знам, че не е редно, но ú давам хапки от моето ядене. Чака търпеливо и когато закъснея с даването, ме докосва с лапата си – напомня за себе си.
Един път държа парче шунка високо и показвам на внучката ми колко тънко е нарязано. Изневиделица Сара скача и светкавично го грабва от ръката ми. – Сарито, как ме намери неподготвена и се възползва?! Стаята се изпълни със смях.
А когато ú приготвям яденето е най- нетърпелива – скимти, лайва, изправя се, прави подскоци на задните лапи и сякаш ми казва: По- бързо, по- бързо! Купичката се изпразва за нула време и е облизана до блясък.
От три години имаме и второ куче – малтийска болонка - Марк, наричаме го Мънко, защото е малък. Та, когато Мънко се храни, не дояжда яденето си – аристократично оставя по малко. Сара винаги търпеливо го изчаква, без да го прекъсва и чак когато малкият се оттегли, тя дооблизва купичката му. Само дето не му казва благодаря.
Лабрадорът ми е красиво куче, но най- много ú се възхищавам, когато спи. Миглите ú са светли, но в дъното тъмни – суетно си е спирала. В съня изящно е притворила клепачи и е скрила кротките си очи. Цялата ú кучешка физиономия излъчва спокойствие и доброта. Често с лапата придърпва възглавничката и слага глава на нея. В този момент прилича на спящата красавица. В този момент е изискана дама.
Щом чуят звънеца вкъщи и двете кучета си мислят, че е за тях и изпадат в луда еуфория, изразена с лаене. Мънко скача високо, а Сара разнася възглавничката от стола. Когато влизам в антрето, тя отваря вратата на хола и възторжено ме посреща – близва ме за добре дошла. Колко радост има в очите ú?! Да, миличка, и аз те обичам!
Преди две години ме оперираха от рак на дебелото черво. Сара лягаше в краката ми, гушкаше се, сякаш ми даваше част от своята сила, част от топлината си. – Сарито, усещаш ли болката ми? Съчувстваш ли ми? Благодаря ти! Щом укрепнах, започнах аз да си я разхождам. Усетила моята немощ, започна да върви по- бавно, а когато слизаме по стълбите, спира по средата, поглежда ме, изчаква и после продължаваме. Не съм я учила, тя сама е усетила, че трябва да ме изчаква. – Мамина златна, благодаря ти! Без твоето съдействие нямаше да се възстановя така бързо! Сега вече всяка вечер изминаваме по три километра и двете се чувстваме добре.
Аз съм жена на пределна възраст и всеки следобед почивам. Вземам книгата и блажено лягам на дивана. Ако Сара е легнала на мястото ми, моля я да мине на другия край и тя веднага се премества.
Но може да отваря всички врати на апартамента и да ляга, където ú е удобно.
Сара е най- щастливото куче на света, защото се къпе, плува в любовта на цялото семейство. Познавам радостта ú. Когато е усмихната, устата ú е отворена, издава гърлени звуци, в очите ú блестят радостни пламъчета, ушите ú са дръпнати назад, а опашката маха с големи амплитуди. Прегръщам я и прималявам от удоволствие! И от обич!
В мигове на размяна на взаимна любов ú казвам:
- Дай пет, мой човек!
Тя вдига високо дясната лапа и се усмихва.
А аз съм щастлива, че Сара е в живота ми!