Рикси

_Рикси!Рикси!_гласът ми тревожно отекваше в смразяващата тишина на парка.

_Рикси!Рикси! _в полумрака се виждаше само стъчащата,като антена,черна опашка на лабрадорчето,което весело скачаше из
високата около половин метър трева.

_Рикси,ела тук!_само тишината отговаряше на виковете ми ...

Тревогата ми скоро беше заместена от чувство на гняв,което бързо прерастна в смях_кучето направи няколко еднометрови скока и хукна да обикаля в кръг,с такава висока скорост,че и олимпийски шампион би му завидял.

Рикси е черен лабрадор на шест месеца и само на гърдите си има бяло петно,приличащо на звезда.Дори очите му са черни,ушите му са провиснали и понякога се замятат назад,което го прави смешен.

Муцунката му е удължена,а опашката дълга и удобна за дърпане,което синът ми
върши с удоволствие,когато кучето не го слуша.

А дали Рикси слуша?

Мога да разкажа толкова много за неговото „послушание”,че няма да ми стигне сигурно цяла тетрадка и поне няколко дни писане.Сещам се за един забавен случай_Рикси беше едва на три месеца и ,когато отивах на работа,го затварях на терасата .Разбира се зверчето бързо се научи и да си отваря ,когато вратата не беше добре затворена...

Един ден ,по време на следобедната ми смяна в детската градина синът ми се обади и плачейки от страх каза:

_Мамо,в хола има крадец!Чува се съмнителен шум!

Веднага се сетих що за „крадец ” се е нанесъл в стаята,накарах синът си да се успокои и да изведе пакостника на разходка.

Няколко дни след тази случка,отново трябваше да се справям с белите на Рикси_този път наистина много се ядосах.

Изчезна флашка с лубими музикални записи.Къде ли не търсих!

Добре,че се досетих,че кученцето има слабост да крие своите „съкровища” под
дивана в хола и разбира се _флашката беше там.

_Е имам късмет ,Рикси,че не си я изгризал!

Можете да ми вярвате_кучето гледаше толкова невинно,че дори не можах да му се скарам.Погледът му сякаш говореше:

„Рикси няма нищо общо с белите!”