ЗВЕЗДА

Във нощите - мастило над града ,

разпръснали небрежно , до немара ,
над мен просветва мъничка звезда ,
звездичката на мойто куче Шаро.
Бе дядовото куче , ама - на
по детски присвоих го във сърцето си ,
в тинтявената Стара планина
край баба с него тичах след овцете .
Зловеща ,пъстра шарка на змия
във храсталака рошав ,щом се мернеше –
не бягах .Даже и не се боях ,
защото имах куче - рицар верен .
Обичаше ме Шаро ,знам , безкрай ,
отвръщах му с детска любов гореща –
наверно чака в кучешкия рай
отдавна с весел лай да ме пресрещне .
Забравила неверните мъже ,
приятелствата ,скрили се зад ъгъла ,
и злобата на този свят - проклет ,
към Шаро някой ден с любов ще тръгна.
Когато ме засипят със цветя ,
душата ми едва ли ще е тъжна ,
ще ми изпрати Шаро от звезда -
за мен изплетена небесна стълба .
И горе – там , на седмото небе ,
сред звезден прах в градините на рая
ще тичам пак със моя верен пес
и с него донасита ще играя.
Другар по – мил , по –предан , по -добър
в жестоката вселена не съм имала ,
че кучето обича те до смърт
с единствена любов - неповторима !