Пакостница

Кръстена на Джина Лолобриджида,

Пакостница голяма е тя.
Баба цял ден подире ѝ вика:
„Калпазанке, пак разрови ми всички цветя!“

А наша Джина с наострени уши
жално-милно гледа я в устата.
Клепи на фъндъци и просто скимти.
Думичка не разбира, горката!

Върти игриво опашка и лапички протяга.
А баба до нея скубе коси.
За секунда се спря и хукна да бяга.
Възрастната си стопанка отново вбеси.

Стой, ма, Джино! Тука ела!
Инак няма да получиш ти храна!
Синджира ще ти сложа на врата.
От градинката да те държи настрана.

Ама, куче окови не търпи.
Като пумпал не спря да се върти.
И преди баба да е преброила до три
наша Джина сама се освободи.

Като реактивен самолет хукна къщата да обикаля,
от жегата изплезила език.
В калта от радост не спря да се въргаля
и баба пак получи нервен тик!