НЕИЗМИСЛЕНА ИСТОРИЯ

Кварталът бе обречен…И сечаха

дървета , и рушаха със замах.
А багери с чудовищна захапка
разбиваха деня на пух и прах .
Пък сводът бе разплакана зеница
на губещия своя дом човек .
Ни пеперуда , нито пъстра птица
пресичаше раненото небе .
Отраснала бях тук във двор със орех ,
с градинки , гълъби и даже с пес.
А тази неизмислена история
припомням си с усмивка и до днес.
Все още бяхме с дом. И посети ни
внезапно важен много големец .
Представи си фамилията , името,
похвали се – известен бил ловец .
- Тук къщите ви –рече – отчуждават
по местния градоустроствен план .
Нормално е…Във център е кварталчето,
към него има апетит голям.
Та скоро ще ви пъдят…Тьй научих,
за сделка съм дошъл -добави той –
харесвам пойнтера ви !Славно куче
за лов на птици ! Плащам в брой …
И думите надменни ,някак пошли ,
ужилиха ни като сто оси .
Пък мама с татко рекоха : ‘’ Не може ,
то – кучето ,направо ни е син !”.
А пойнтерът го потвърди ,залая ,
допуснал беше в двора враг ...
Но онзи ни за миг не се разкая ,
започна нови преговори пак.
Пари изкара още да наддава ,
прекъснаха го – “ Eх ,човече ,спри ,
в дома ни никой нищо не продава –
не се заменя куче за пари ! “ .
И пойнтерът в семейството остана .
Прекрасен ,атлетичен хубавец
бе Чарли ...Онзи тръгна с жива рана
от завист във сърцето на ловец ...
Щом загърмят небесните патрони -
не си задавам никакъв въпрос .
Там – горе – Чарли яребици гони
към татко ... После в мама трие нос .