КУЧЕТО НА ИМЕ ХЕРА

Случи се преди години -

куче, някакви роднини
уж да пази дом, градина
ми донесоха в торба.

Чисто черно, добра слука!
С петно бяло… само тука,
едно малко на хълбука,
по-голямо на гърба.

Чисто черно! С име Хера,
Ясно бе, Селекционера
бе се трудил не от вчера,
пък и умно за късмет!

Свикнах с кучето си, даже
вечер хляб с масло му мажех,
биех го, но как да кажа…
Просто за авторитет.

То пък, взе че се разгони,
вместо навлеци да гони,
веднъж гледам във кашона
кученца! Май бяха шест!

Леле грабнах аз каиша…
Някой ден ще ви опиша!
То скимти, дори не диша!
Абе, много умен пес!

Де ще ходя по познати,
вече станала белята,
със кашона - на реката,
там на дървения мост.

Видях само врат източен,
в следващия миг тя скочи,
сякаш някой й посочи
къс месо или пък кост!

Вчера, тъкмо да вечерям,
сетих се за мойта Хера…
Дали пак ще я намеря
там, на другия адрес?

Или на небето горе,
се допускат само хора?
То не е трамвай да споря,
Хера беше, всъщност, пес…

Чисто черна… Странна скица…
Кучешката й душица
и сред цяла върволица,
ще открия по едно:

По кашона, то се знае,
по това, че рядко лае,
а за сигурност, накрая
и по бялото петно…