НАЗДРАВИЦАТА НА ЛОВЕЦА

Имах куче /уж ходя на лов/,

среден ръст, а пък глас на Шаляпин!
Но простете, дори философ
не издържа, щом цапат го с лапи!

А и въшки! Бълха до бълха!
Боят с тях бе, уви, безуспешен…
Как да бързаш към родна стреха,
щом до кръв у дома си се чешеш!

Та закарах го чак зад града,
“Сбогом! –рекох. Чух лаят му хрипкав -
Стига обич, вземи свобода!”
А на връщане купих си рибка.

Във аквариум, кротка на вид,
разберете ме, никак не лае!
Плува волно във своя лимит,
без бълхи! Абе, чувствах се в рая!

Седнах с чаша, щастлив, замечтан,
пих наздравици, беше приятно…
“Боже, може ли този шаран,
като в притча, да стане от злато?”

Коленичих там, вперил очи
във шарана, той мърдаше устни,
и видях! Много ясно личи
как жълтеят на лампата люспи!

И чух! Честно! Да хванем с теб бас!
Този воден, уж ням обитател
ми прошепна със тъничък глас:
“Три желания искай, приятел!”

Във стъклото видях, бях платно!
Бял от ужас! То взе, че се случи!
Три желания!?!…Имах едно:
“Да ми върнеш въшливото куче!”

Не защото съм страшен ловец -
Лъжа, питат ли имам ли хоби...
/свършвам, счупи се моя писец/
Просто псето, ме лаеше с обич!

Хей, приятел, поспри и прости,
ново утро навън май покълна,
с теб докапчихме болки, мечти…
Дай да пием! Но мъжки! До дъно!