Едини неволи

Аз съм пиклив и дрислив, но ме наричат Еди. Или Беди. По-често Смрад-такава-защо-се-изпика-там-бе. Всички много ме обичат-мама, кака, Ели... Татко-не. Мама ми готви вкусни гозби, чеше ме по корема и ме къпе(обожавам!). Веднъж това, което ми сготви не ми хареса и й го показах. Три пъти. Веднъж пред вратата на банята, на килима и един път на чехлите й. Третия път й го обясних много "директно "- Повече-от-това-няма-да-ми-даваш! Така мога-така обяснявам. Гледам, че пи от ония хапчета, които пие, когато сестра ми има онлайн обучение и след един час се поуспокои. Мама е много добра. Чак не мога да повярвам какъв късмет извадих с майка като нея. Винаги всичко ми прощава. Малката ми сестра Ели пък преди малко ме видя да се освобождавам на пелената, която рядко използвам за тази цел и извика:Браво, Едиии! Така се стреснах, че останалата половина отиде в краката на масата, под която обичайно стоя, когато някой изразява силните си емоции. Сестра ми гледаше по-тъпо и от мен, защото го отнесе тя. Ами да не се е радвала толкова силно. Мама тъкмо изчисти и си изми ръцете (напоследък всички го правят непрекъснато като побъркани) и отвори хладилника. Йее и този път скорострелно й премина. Ще има хапване! Разкошна е тая жена! Ооо, неее... Пак извади онова, което първо прави "пук", после го изсипа в една чаша и го изпи толкова бързо, че дори не успях да го помириша. Вече съм абсолютно сигурен, че е добре, защото чух заветното: "Мамино Беденце, стой мирно да ти направя една снимка!" Аз стоя и не мърдам, само леко мятам опашка. 37 минути. Явно на никоя от двестате снимки не съм излязал достатъчно добре, защото пак се изнерви и се развика: "Еее, не застана един път като хората да те снимам,  марш оттук, да те не виждам! " Подхвана и ония двете да стават да събират, че баща-ви-ще-си-дойде-след-малко. За сега само на него позволяват да излиза. Имам чувството, че има нещо общо с оня, плешивия, дето по цял ден е окупирал телевизора. Не го харесвам тоя пич от самото начало.

Тъкмо успях да извадя и последния пух от плюшеното фламинго на сестра ми, когато татко се прибра. Не че и аз много го харесвам, но като го видях с шушкащите чантичка направо не издържах да не му скоча. Още не мога да разбера какво толкова откачи, когато изпусна една от торбите. Нали му помогнах със събирането. За 30 секунди нямаше нищо на земята. Аз да се сърдя ли, че така дръпна луканката от устата ми, че за малко да ми изтръгне кучешкия зъб. Мама си има ново име - Да-разкараш-тая-гад-от-тука. На нея също не й харесва и си го изкарва на мен. Понякога имам чувството, че съм осиновен. Сега всички ме гледат лошо. Чакай да си легна малко. Сигурен съм, че като се събудя всички ще са мнооооого по-спокойни.

 

Едини неволи

Аз съм пиклив и дрислив, но ме наричат Еди. Или Беди. По-често Смрад-такава-защо-се-изпика-там-бе. Всички много ме обичат-мама, кака, Ели... Татко-не. Мама ми готви вкусни гозби, чеше ме по корема и ме къпе(обожавам!). Веднъж това, което ми сготви не ми хареса и й го показах. Три пъти. Веднъж пред вратата на банята, на килима и един път на чехлите й. Третия път й го обясних много "директно "- Повече-от-това-няма-да-ми-даваш! Така мога-така обяснявам. Гледам, че пи от ония хапчета, които пие, когато сестра ми има онлайн обучение и след един час се поуспокои. Мама е много добра. Чак не мога да повярвам какъв късмет извадих с майка като нея. Винаги всичко ми прощава. Малката ми сестра Ели пък преди малко ме видя да се освобождавам на пелената, която рядко използвам за тази цел и извика:Браво, Едиии! Така се стреснах, че останалата половина отиде в краката на масата, под която обичайно стоя, когато някой изразява силните си емоции. Сестра ми гледаше по-тъпо и от мен, защото го отнесе тя. Ами да не се е радвала толкова силно. Мама тъкмо изчисти и си изми ръцете (напоследък всички го правят непрекъснато като побъркани) и отвори хладилника. Йее и този път скорострелно й премина. Ще има хапване! Разкошна е тая жена! Ооо, неее... Пак извади онова, което първо прави "пук", после го изсипа в една чаша и го изпи толкова бързо, че дори не успях да го помириша. Вече съм абсолютно сигурен, че е добре, защото чух заветното: "Мамино Беденце, стой мирно да ти направя една снимка!" Аз стоя и не мърдам, само леко мятам опашка. 37 минути. Явно на никоя от двестате снимки не съм излязал достатъчно добре, защото пак се изнерви и се развика: "Еее, не застана един път като хората да те снимам,  марш оттук, да те не виждам! " Подхвана и ония двете да стават да събират, че баща-ви-ще-си-дойде-след-малко. За сега само на него позволяват да излиза. Имам чувството, че има нещо общо с оня, плешивия, дето по цял ден е окупирал телевизора. Не го харесвам тоя пич от самото начало.

Тъкмо успях да извадя и последния пух от плюшеното фламинго на сестра ми, когато татко се прибра. Не че и аз много го харесвам, но като го видях с шушкащите чантичка направо не издържах да не му скоча. Още не мога да разбера какво толкова откачи, когато изпусна една от торбите. Нали му помогнах със събирането. За 30 секунди нямаше нищо на земята. Аз да се сърдя ли, че така дръпна луканката от устата ми, че за малко да ми изтръгне кучешкия зъб. Мама си има ново име - Да-разкараш-тая-гад-от-тука. На нея също не й харесва и си го изкарва на мен. Понякога имам чувството, че съм осиновен. Сега всички ме гледат лошо. Чакай да си легна малко. Сигурен съм, че като се събудя всички ще са мнооооого по-спокойни.