ДО ЛУДОСТ

Искам такава жена, де да обича цялата тази лудост в мен.

Да не може без грубостта ми. Протърканите
ми кокалчета от много гняв.
Една такава, де да не може без всичко това.

Да намира нежността сред всичката тази лудост.
Да ме обича такъв груб и недодялан...
Да не иска да се превръщам в друг.

Да е нежна, за да бъда нейната упора.
Да ме гледа с любов, да разтапя леденото ми сърце.
Ей такава жена ми трябва на мен.

Мила и нежна, а аз до нея да стоя.
Силен като скала, непоколебим.
Да бъда готов, да проправя път...
там де никога не е било.

А тя жената просто за ръка да ме държи.
Да бъде с мен!
Ей такава жена, де да ме мрази много...
и да ме обича до лудост.