КОПНЕЖНО

Очите ни свенливо за миг се срещнаха  ,

и лумнаха пожари с пламъци разпалени,

кипеше страстна нежност и притихнаха

думите , акостирали в безмълвие временно…

Нощта не свършва , а лудостта ни неразумна

ни пренася в непознати и красиви лунни светове ,

утрото наднича онемяло и щастливо,сее светлина ,

сърцата в ритъм  пулсират, вече е родена любовта…

В погледа ми се оглежда любовта,

в погледа ми пулсира светлината,

крехка е душата ми и обичлива,

волнокрила птица тя е , и е щастлива…