ДРУГИЯ, РЕАЛНИЯ, КОЙТО…

                                               По“Нежност“-Ст.Пенчева

 

Встъпвайки в брак…

не сме убедени напълно

и не знаем какво,кое и как…

Венчаваме се за една мечта,

а съвсем друга е реалността.

Няма ги бляскавите доспехи,

нито смокинг,нито фрак,

понякога липсва дори цвете

на чувствата даващо скромен знак!

Но ние…сме убедени,

че този е правилният избор уви

и не позволяваме никой да ни разубеди…

Гордо преглъщаме отрицателните

моменти,дни,години,

с надеждата,че животът ще ги отмине.

Но най-добре е да отворим от сън очи

и да позволим на този ЕДИНСТВЕНИЯ

от мечтата,гордия,себелюбивия

…                    …        да се отдалечи…

Тогава да си дадем сметка за

РЕАЛНИЯ,ДРУГИЯ,който

с разбиране ще ни утеши,

…без да ни наскърби,

който като въздуха ни е потребен

във всеки миг един,който е винаги

земен,реален и твърд

и за нас дори би отишъл на смърт,

който леда около сърцето ни ще стопи

и няма да иска с никой да ни дели,

той с нежност ще  приласкае

умореното ни чело, с грижа за

нашето сигурно убежище едно,

който ще ни гледа с нежна обич в очите,

засенчени с посребрен кичур днес

а утре ще чете на внуците ни

приказка с андерсенов интерес,

който ще помилва погрознялата ни

и жилеста ръка …и знаем,че

не би я заменил за друга просто така!

 

Той ни обича и цени без думи дори,

без искрящи букети и  ефирен воал

и …без пръстен с опал!

Той не ни сваля звезди,

не защото такива няма…

а просто защото…фантазията му

…не е толкова голяма…

Той е земен и скромен

работлив и търпелив

и му стига в къщи

да има един ученолюбив!

Той поделя тревогата,когато

до семейното огнище бдим

и ни очаква след това-

в полунощ, на неговата

грижовна и силна ръка да заспим!