Грях

Грациела се омъжи за по-големия брат-Стамен.Запознаха се докато разтоварваше мебели на адрес.Влюби се от пръв поглед…както се казва.Всъщност най-важното беше,че чувствата бяха взаимни и споделени.Той не знаеше дали Грациела е кръстена на някоя своя баба.Беше красива,с тъмнокестенява чуплива коса и топли кафяви очи,които сякаш галеха при всеки поглед.Не,не беше грациозна,но го плени още първия път като я видя…просто сърцето му трепна по особен начин,както никога преди това.Именно по този трепет Стамен позна,че сърцето му му подсказва нещо особено.Той без колебание реши да се вслуша в неговия зов!И не сгреши.

С Грациела още в началото много си допаднаха,имаше химия между тях…Тя прие да работи в неговия маагазин и така нещата от само себе си потръгнаха.Помагаха си във всичко,взаимност и разбирателство цареше между тях…Когато хванати за ръка минаваха през центъра на града привличаха всеки поглед…и не беше тайна,че сърцата на твърде много мъже трепваха по особен начин…Като всяка млада двойка в малкия град и те бяха тема на разговори,обсъждаха ги.
-Много е хубава!-шушукаха си завистливо клюкарките в градчето.
-Дали ще остане вярна на мъжа си,то нали знаеш…
-Пък все с мъжа си под ръка!
Ще каже някоя на приятелката си:-Жалко,че си нямат още детенце,в кого ли ще е вината!?
-То хорските усти не можеш да ги затвориш!-ще додаде друга.
-Като си нямат,пък да бяха си осиновили,един хаир щяха да сторят…поне кученце да бяха си взели да гледат.
-Чуждите сметки лесно се правят!-ще завърши одумването някоя по благоразумна.
И така започнаха да отлитат годините и да се нижат като кехлибарена броеница,а с тях отлиташе и младостта.
Методи-по-малкият брат помагаше на батко си в магазина,припечелваше и от дърводелство, но така и не се ожени.А Грациела и мъжът и останаха без детенце.През една от следващите години двамата братя решиха да си поделят и магазина и къщата.Не,не че не разбираха,напротив никой никога не беше ги чул да се карат,но така решиха.Всеки си имаше отделен вход,майсторите,които извикаха бързичко се справиха с разпределенито на имота.
Клюкарите не мирясаха:
-Чак и двора с ограда разделили!
-Че какво лошо!-коментираха други.Тъкмо няма да имат причина да се сърдят и карат.
Грациела с годините натежа,промени се,промени се и погледът и.Много и тежеше това,че не може да забременее.Вече бяха минали няколко години откакто тайно от Стамен бе ходила да си прави нужните изследвания…и знаеше,че при нея всичко е в ред.Колко пъти повеждаше разговор в тази посока…но него не можеше да го склони и той да се изследва,а така искаше да си имат рожба плод на любовта им.Чувстваше се потисната,мисълта и не намираше пристанище…
Незнайно защо,но тя си мислеше ,че не е случайно, през последната година Грациела често с повод и без повод се сещаше за един бивш свой приятел-Наско,много чаровен младеж,чувствата им не бяха несподелени,любовните им трепети не останаха само платонични …с него бе изживяла незабравими любовни моменти.Бе загинал по много нелеп начин.Като ходи на гробищата постави цветя и на неговия гроб.
…Една вечер се наложи Стамен да пътува до областния град по една поръчка и Грациела си беше сама в къщи.Гледа някакъв филм,след това си легна.Нощта беше гореща и омайна,юли беше в разгара си,носеше се ухание на билки и цветя,пееха щурци,звездите не можеха да се изброят,имаше пълнолуние.Тя трудно заспа…
…И ето,че по едно време се намери до Наско,бяха мното интимни и близки…в този момент!Тя дори се уплаши като си каза на ум:-Ама нали ти почина,как така си жив?!...Стресна се….цялата бе обляна в пот и… се събуди,но много ясно помнеше съня си,дори не и се искаше да повярва,че бе в интимна близост с човек,който не е между живите.Но до тук не свърши изумлението и,най-странното беше,че тя усети,че е страшно възбудена и има неотложна и належаща нужда да бъде с мъж.Тъй като Стамен го нямаше а и под влиянието на съня… тя не можа да разсъди трезво какво да прави.Но от друга страна дълбоко в себе си чувстваше,че именно сега би могла да зачене…Мозъкът и пламтеше.Тя излезе по нощница навън и потъна в горещата прегръдка на юлската нощ.Беше около три часа през нощта.Луната тъкмо се бе скрила зад единственото облаче.Тя огледа преградната стена към другия вход на къщата,където живееше Методи.Бързо премина през открехнатата портичка и стигна до входната врата.Тихо почука.Отвътре се чуха леки стъпки.Методи отвори вратата:
-Како,какво търсиш тук по това време!?-запита той,виждайки че е само по една тънка полупрозрачна нощница.
-Методи,може ли да вляза…много се уплаших…проплака тя.
-Влез…отговори той озадачен.
Тя с плач се хвърли на раменете му:
-Моля те ,прегърни ме силно,много се уплаших,сънувах страшен кошмар…нали знаеш ,че батко ти го няма.Методи,много е сложно…уж беше кошмар но не беше лош…много се възбудих…трябва да получа полово удовлетворение…само ти можеш да ми помогнеш…Чувствам,че мога да зачена точно сега.И тя го сграбчи, както удавник се хваща за сламка…беше премаляла и цялата трепереше от възбуда…
-Но,како!-само можа да прошепне той…
-Моля те Методи..аз ходих на изследвания,в мене няма проблем,а батко ти не иска да се изследва…
Тя любвеобилно увисна на шията му и започна да го гали,сякаш бе в някакъв унес,впивайки жадни устни в неговите,а те не я отблъснаха…Той не можа да се овладее,кожата му настръхна от възбуда,с цялата си страст отвърна на порива и ,телата им се сляха в едно и така замряха за няколко мига…нощницата падна сама…Голото и тяло,огряно от лунните отблясъци още повече го възбуди и той вече не можеше да контролира нагона си…Нежно я обгърна,взе я на ръце и я сложи на леглото… и я облада така както тя си бе мечтала…Ах,как искаха тази нощ да няма край…Това беше такова вълшебно преживяване,не може да се опише…просто трябва да го преживее човек…Тази омайна юлска нощ те нямаше да я забравят никога…
Вечер,когато лягаше в семейната спалня до мъжа си с глава на рамото му,тя само понякога за няколко мига си припомняше бързите си стъпки по стъпалата на съседната къща близнак.Коремът и постепенно наедряваше…Тия мигове може би трябваше да я стреснат…миговете на задъхата страст в ергенската стая с разхвърляни дрехи в онази топла юлска нощ,когато мъжът и бе в командировка.