Без теб

Като си представя моят свят без теб,

усещам адска болка, студ и мрак.
Сърцето се превръща в буца лед –
самотно, зъзнещо като сирак.
Полазва ме нелепа тишина,
в която няма нищо романтично,
единствено добре позната самота
и също толкова различно-лична.
Вихрушка вие, ехо я разпръсква
из обсега на празната ни стая.
Мислите не спират да се блъскат
в това, за което цял живот мечтая…

Не ми се мисли за света без теб,
без твоите очи, без топлия ти глас.
Сега си тук – пред мен, до мен, в мен.
Останалото? Останалто е мираж!