***

Какво му е лошо всъщност на времето,

когато с теб двама сгушени в мрака,
сме притихнали да чуем ромоленето
на дъжда, който цяло лято чакам.
И нека тропа упорито по прозореца,
да ни напомни, че е време за обичане,
за страст, за плам и за целуване,
додето не започна да те сричам.
А после пак ще те напиша отначало,
с порива на лудо влюбена жена.
Вместо на лист – по твоето тяло
ще пренапиша своята съдба.
Ще извая всяка дума, сякаш с перце,
но щом достигна края, просто знай,
вместо точка ще сложа многоточие,
защото любовта ни няма край…
Навън все по-силно започва да вали,
а някой възмущава се, пуфти и дреме.
Представа няма, че вътре аз и ти,
истории пишем за лошото време.