Твоето момиче

Сега, когато цялата съм себе си,

аз мога само да те обичам лудо,
да съм до теб където и да си,
да бъда сбъднатото твое чудо.
Защото съм родена да обичам,
но някъде по пътя го забравих,
додето изморих се все да тичам,
преследвайки чужди идеали.
А когато спрях на кръстопът
и мислено се върнах в началото,
усетих аз, за кой ли път,
че трябва себе си да върна.
Цялата!
Тогава те видях насреща ми –
само силует и две очи,
готови да ме гледат винаги,
дори такава – не на себе си.
Додето не възвърне се душата ми
и цялото ми същество не заобича –
невинно, истински, по детски свято,
както може само твоето момиче.