Да обичаш търпеливо

Когато бях малка, на около 4 годи, дядо ми се прибра една вечер с пълна пазва. Бръкна и извади изпод ризата си едно малко ококорено котенце. Бяло с черно дясно ушенце, черна опашка и черна лява лапичка. И едни такива любопитни мустачки, абе сладур. Проблема произтичаше от това, че аз бях също толкова любопитна. Като се замисля и до ден днешен май е така. Както и да е.
Дядо си е мислил, че ще ме зарадва. Успя казвам ви, наистина успя. Това беше любов от пръв поглед. Където ходеше котето, аз след него. Все исках да го гушна. Първите дни след осиновяването на котето, баба и дядо ни гледаха и се смееха. Незнайно за мен обаче те зорко следяха да не докопам котето и да го гушна. Минало е маже би месец от съвместното ни съжителство. Аз все повече обиквах това коте и желанието ми за прегръдка неистово растеше.

С любовта е така – не ти е достатъчен визуалния контакт, трябва ти и физически.
Един ден ми се удаде този случай. Баба точеше кори за баница и от време на време хвърляше по едно око към мен. Дядо беше излязъл навън да цепи дърва. Котето се беше навряло под леглото. Нали помните старите пружинени легла? С голяма табла изрисувана с два срещуположно плуващи лебеда в езеро с водни лилии.

Аз седях на тъканата от баба черга на земята и правех се, че си играя с куклата, но само дебнех момент, в който да вляза под леглото.
Баба отиде в килера да вземе сирене за баницата.
Аз се мушнах под леглото и с цялата любов, която изпитвах прегърнах косматото си приятелче. Прегръщах го и му шепнех, че никога няма да го оставя и то ще стане голям и силен котарак, с който ще ходим на училище.
Вратата на килера хлопна. Аз се стреснах и бързо оставих котето на земята. То обаче не мърдаше и главата му не се отдели от пода. Побутнах го и пак не мръдна. Тогава не разбирах какво точно съм направила, но някак си усещах, че нещо не е наред и се разплаках. Не някакво хленчене, а рев със глас. Баба ме чу, погледна под леглото, разбра какво е станало и каза:
- Излез чедо и вземи котето!
Излязох с котето в ръце. Баба ме погали по главата, аз спрях да рева, но още подсмърчах.
- Чуй сега какво ще ти река! Да обичаш е много хубаво. Изпълва душата ти с радост. Но и в любовта трябва да има мярка, защото иначе става задушаване. Ако беше почакала още малко, котето само щеше да дойде при теб. За любовта трябва търпение и грижа.
След това имах много други котета, но това още стои в едно ъгълче на сърцето ми. Думите на баба тогава ме успокоиха. С годините съм се опитвала да ги следвам. Била съм нетърпелива. Правила съм грешки. Надявам се един ден любовта сама да дойде при мен.