ЗАВРЪЩАНЕ ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА

Морето – калайдисана тепсия,

в която ти не можеш да се скриеш.
Но, ето, блесва Лунната пътека
и вече се катериш там полека.

 

Със миди и рапани във душата,
със яростния порив на вълната
преплуваш ти морето в себе,
от звездната хармония обсебен.

 

Една жена, с едно детенце само,
висят сега на мъжкото ти рамо.
Не могат бързо като теб да крачат
и Лунните пътеки да изкачват.

 

Че слели са се здраво със земята.
За полет още малки са крилата.
Но нежно от морето те ти махат.
И да се върнеш да ги вземеш чакат.