Хххх

Изгуби се в далечен, милионен град

преди една човешка вечност ...

И днес сред този есенен планински хлад

се ровя аз в синята безбрежност...

и питам се : Къде си ти,

момче игриво от невинната ми младост ?

Порастнаха ли твоите деца

и стана ли ти вече дядо ?

Ах, дядо ли?

Кога отмина младостта?

Та вече сме във края на живота,

Където есента е стъпила в краката ни

и само в спомени е любовта

на нашето жътварско лято,

когато с твоята валдхорна ти свиреше с военния оркестър

сред селото ми на миньорски празник,

а аз с магарето прекарвах тежки снопи

от нашия далечен червенак ...

Аз в мислите си днес те срещам

на улица случайна в твоя град.

Задъхана се спирам с теб говоря

сред есенния аромат ...

Дали ще има миг последен

на нашата отминала любов ?

Дали ще има миг вълшебен

сред нашия човешки свят?