Xxxхххх

Слушам  ,, Парла Пюпяна ‘‘

и назад към младостта се връщам

във времето на щурата любов.

И мигове несподелени аз прегръщам ...

Отминали, но в мен утихнали подобно зов

На седемнайсет мен амур ме плесна .

Зашеметена аз потънах в невъзможната любов

И много дълги дни и много нощи в мислите ми беше

ТОЙ – войничето от близката казарма,

момчето с пъстрите очи,

което свиреше в оркестъра с валтхорна,

сърцето ми то бързо покори.

Но беше той от севера край Дунав,

А аз бях с мюсюлмански произход.

И трябваше да спазя

дадената дума, пред майка ми

преди да срещна голямата любов.

Бях казала: Не ще те аз посрамя

ти само ме пусни учението си да продължа

и трябваше да спазя дадената дума пред майка ми,

оставена от мен сама.

Борба жестока трябваше да заглуша

най – силно, най – нежно чувство

във името на свойта чистота ( макар да беше поривисто ).

Ала съдбата правилно реши :

Откъсна ме от първата ми обич,

за да остане чиста тя в душата ми до старини.

И майчицата си да гледам със синовна обич.

О, нека любовта прости!