ОТ ТЕБ ЦЕЛУНАТ ЩЕ СИ ИДА

Във края на дните ми, драга,
пораснал и с бели косѝ,
ще седна за малко на прага…
Ти хапчица хляб донеси.

 

И нея със вино да глътна
да кротне и мойта душа.
Ще хлопна вратата ни пътна
да тръгна последно пеша.

 

И всичките болки ще стихнат.

Сърдечният ритъм ще спре.
Тополи след мене ще викнат
и слънце до мен ще опре.

 

И тези тополи край зѝда
ще махат зелено с листа.
С цветята си аз ще си ида
от тебе целунат в уста.