След пролетното почистване… ще те срещна, ще те обичам

Някои книги си щастлив да затвориш. Някои глави от живота ти, които си предъвквал доста време. И си спрял да се наслаждаваш на вкуса им. Започнали са да ти горчат. А всеки предпочита сладък живот, не горчив.
Тази сутрин няма да бързам. Напротив, ще си направя кафе… дълго. Не късо! Не искам една глътка горчилка и пак на работа. Нека е дълго, за да му се насладя. Да видя как парата му танцува във въздуха.
Днес е ден за пролетно почистване. На душата ми. Скрита под купчини прах от неизпълнени обещания, красиви думи и лъжовни прегръдки. На кого е нужно всичко това?! Мен ме бива в почистването. Не са ми нужни скъпи препарати със сложни имена. С един замах и заличавам всеки спомен – излишен! Защото по лавиците на живота ми трябва да има само щастливи книги. Някои може да са с пожълтели страници; да са отваряни много пъти; да са стари издания, но щом са в библиотеката ми, значи искам да продължавам да ги отварям. Често книгите с най-лъскавите корици излизат пълни… с празнота и безсмислие. Тях не давай на вторични суровини, подари ги, забрави ги на някоя пейка в парка. Все някой ще им се зарадва. След това ще ги отвори. Ще почете. Ще си каже: „Що за глупост?!” и ще ги захвърли. НО – ще се поучи! Някои ще си кажат: „Ама как така ще изхвърляш книгите си спомени?” А аз ще отговоря: „А как иначе да отворя място за нови?!” Не изпитвам нужда да трупам чували с останки от отминали чувства…
Идва ред на тупането на килими, напластени с грешни убеждения и ненужно чувство за вина. А колко време съм вървяла по тях. Голям прах се вдига! Толкова много псевдо-разсъждания от псевдо-хора, които в миг на просветление колко са жалки, са се опитали да ме затрупат с част от комплексите си. Аз не давам на никого от своята красота и интелигентност. Вие защо ми давате от вашите така ценни черти на характера?! Дръжте си ги във вашите килими и стъпвайте по тях колкото си искате.
Завесите, независимо колко ги обичам, също са за смяна. Но няма да си сложа щори! Не, защото събират дори повече прах, а защото обичам слънцето… Харесва ми да ме буди сутрин. Защо затваряме пътя на светлината към дома на сърцето си? И искаме да проспим целия ден, целия си живот. А после… „Кога мина всичкото това време? Аз не съм разбрал…” Ще си сложа нови завеси – небесно сини, за да пречупват нежно слънчевите лъчи, които ще се опитват да навлизат през прозореца ми. И в този танц на светлина и на материя ще сложа пеперуди, защото обичам да летя… в съзнанието си. И съм била по целия свят – от Австралия та чак до Сибир… и помня колко студено беше там. „Бррр…” Връщам се към почистването.
Оправям си леглото. От моята страна. Сега възглавницата ми е свежа и пухкава като глухарче, което чака да полети във въздуха. Оправям леглото и от твоята страна. Макар че теб те няма. Никога не те е имало. Но нека твоята страна те чака. И мога толкова лесно да си представя как спиш, докато аз отпивам от своето дълго кафе. Не искам да те будя. Слагам ръка върху чашата си, за да не усетиш аромата.
Знам, че след пролетното почистване… ще те срещна, ще те обичам.
Може би всеки ден се разминаваме по улиците. Аз се качвам в автобуса, от който ти слизаш. И съм точна тази, която си дава по-голямата част от обяда на гълъбите в парка през почивката. Идват още и още… И така съм щастлива, че не обядвам сама. На пейката съм, на която ти идваш малко по-късно. И сигурно се чудиш откъде намират толкова много храна тези гълъби. Да, аз винаги съм била до теб. Ти винаги си бил до мен. И може би си точно този, който също обича да се усмихва без причина на хората. Както аз обичам. И нека се чудят какво ни има и защо сме щастливи. Сякаш е необходима друга причина от тази, че просто сме живи… Ала не всеки го осъзнава. Но ти и аз – да. Знам, че може веднъж ти да изпуснеш метрото и да се качиш на следващото, на което ще съм аз. Може да изпусна в бързината документите си на земята и ти да си там и да ми помогнеш да ги събера. Може един-единствен път да те срещна – да ме разсмееш – и да се влюбя… И след това нищо няма да е същото.
Дотогава ще оправям твоята страна на леглото. И съм сигурна, че ще ми мрънкаш, когато забравям да поливам цветята; че не слагам сол в яденето, защото все още не знам как обичаш да си подправяш живота… Аз ще прегъвам обратно всички ъгълчета на книгите, които четеш с оправданието, че иначе ги боли. Докато „гледам” мач с теб ще съм на светлинни години от игрището и ще разбирам, че са вкарали гол единствено, заради въодушевените ти викове. Ние няма да сме кукли на конци. Твърде много ценим себе си, за да сме дубльори. На сцената аз ще съм аз, ти ще си ти и в сценария на нашия живот ще си партнираме. Когато ти забравиш репликите, аз ще ти ги напомням. Щом аз забравя да си сваля грима, с който съм била пред целия свят, ти ще ми подадеш дегримьора. Защото това е да обичаш.
А аз все още си пия дългото кафе. Най-дългото през живота ми. Ала така става, когато отдавна не си правил пролетно почистване на душата си. Следващия път ще си сложа аларма, за да не забравям…