Да си моето начало

Абстрактната картина да си в хола и да си началото на

азбуката, а, б, в… и да забравям буквите щом зърна те.
Абаносовите ти очи със спокойствие да посрещат моите.
Арфа да са нервите ти и аз нежно да ги дърпам.
Адреса ми да са твойте две големи топли ръце.
Алтъновото ти сърце – с усмивка да съм в негов капан.
Августовска вечер студена да съм и неприветлива,
а ти да си моята януарска топлина от пламъка на свещ.
Ад да си мой сладък като шоколад разтопен.
Афиш да си запален и спасен от мен.
Автомат за кафе уличен да си и счупен,
а аз да съм глупачката, която наивно го бута да сработи.
Алвеола да си пълна не с въздух, а с априлски полъх.
Апатията от вените ми да изсмукваш, да лееш там
алкохол, който да ме облекчи и топло да пада през очите ми в
аквариумът, който вечер пълня с етилови сълзи.
Ангел паднал да си на Земята, в теб да се кълна напук на целия ми
атеизъм. В очите твои да намирам жълт и смачкан
атлас на света, а света през очите ти да е атлазен.
Аптека да си моя. Тъмни облаци да гониш с лекарството
„аларма – целувка“ сутрин на лявата ми страна.
Абсент да си ми всекидневен. Опиянение непрестанно.
Амулет да си ми на врата, а гласовете ни в едно да са
анархия слънчева. В този ми живот, да си ми
антракт. Да те чакам с нетърпение дни. Като подпис
ароматът ти е да е запечатан по завивките ми.
Агресията ти червена да я слея със синия ми мир.
Амброзия да си моя и до дъно да те пия.
Актьорски да ме лъжеш, да ме гледаш със съблазън.
Акомпанимент да си ми, синоним на щастие.
Асиметричен да си и да обичам всяка твоя част.
Афера безкрайна и трайна като червено винено петно.
Абсолют мой да си.