Уравнение с две неизвестни

Разминавахме се ден след ден

по една и съща пепелива струна
на битуването преди едността,
засуетени в своето прорастване.
По пътя от прехвърлените страници
беглец от ада ни застигна
и без да щем, препънати,
от злато в прах превърнати,
изпуснахме на простотата светостта.
Сега по атлазена постеля от цветя
и в блясъка на сторилите сянка борини
преглеждам и попълвам кухини
от разрушения.
Аз и ти - като две неизвестни,
в двора на зависимост един от друг,
в провидения.
Обръщаш своя поглед
с толкоз нежност,
че сякаш взор от страст,
похитил ми кръвта.
И трепетликите, и минзухарите,
и брадатите от мъх дървета,
предлагат като теб
да ме завършат.
Тогава...
Ще ми покажеш на любовния марш
най-същинския трепет.
Като прохождане,
в свои води ще ме впуснеш
до решимостта на верния отговор.