Лиляна

-Калино, прати Лиляна да почисти малко черквата и да я изповядам. Все за себе си я криеш. Слушах я оня ден у полето - божий глас има.

–Както кажеш отец Димитри. Тя, Лиляна, е много буйно дете и чаках да се възпре малко, че да я доведа в черквата.
-Ще се кротне... Той дявола не влиза през дверите в божия храм.
Калина тръгна умислена към къщи и много ѝ се искаше да знае как да откаже отец Димитри от желанието да има Лиляна край себе си. Беше го виждала как играят очите му върху вече моминското ѝ лице. Слизаше надолу по врата, гърдите, към колената и глезените. Нима можеше да се опази тази хубост? Търкаше бузите ѝ с пепел. Зорлен рошеше косите ѝ и все стари дрехи ѝ даваше да носи. И пак... пусти му дяволе, очите на всички биваха въз нея. Прибра се вкъщи Калина, а сърцето ѝ тонове тежеше. Сякаш оная стара врачка изникна изведнъж пред нея и ѝ рече отново:
-Не се крие слънцето в сенките, а сенките му крият светлината. Пази Лиляна да не полудее, че огънят нивгаш не ще спре.
Мина се година. Лиляна роди малко момиченце и го кръсти на майка си Калина.
Храмът пустееше като черна сянка на гарван.
Приказваха, че Лиляна го подпалила заедно с попа в него.
Идва дякон Игнатий да види бедите в храма, но като чу слуховете, се отказа да го въздига из основи. Опя селото и заръча на хората, че щяло да има безплатен превоз до черквата у съседното село. Който искал да следи неделната литургия, винаги щял да намери начин да отиде.
Борис четеше свободно псалмите и от време на време с басовия си глас оставяше хората без дъх, докато свършеше литургията. Дякон Игнатий го гласеше за по- висок пост, но Борис се дърпаше.
- Свалям шапка за делата, които правиш, дякон Игнатий, но мен не ме бива за това.
-Млад си още и кръвта ти кипи. Сигурно си загледал и някоя мома?
-Не, не е това. Аз у реката гол се къпя и мислите ми все мръсни остават. Не вярвах кат дете на отец Димитри и врата веднъж за малко да му прекърша. Чувам, че си е намерил майстора. Не ставам за черква и не ме молете, защото отзаде влизам и оттам излизам.
-Точно защото в мълчание си отрасъл, за тая работа си, но... ,,насила хубост не става''. Отец Димитри жив е изгорел, щото носил ада в себе си, а Бог вижда и чува. В неговата къща не дава да се вилнее. Ти, синко, Лиляна я знаеш, що за мома е?
-Лиляна беше ухание на пролет, росна капчица върху цъфнал, люляк. Беше вихър с блясък в очите, който изгаря...
- Виждал ли си я наскоро?
-Не, но казват, че полудяла! След като запалила черквата с попа, си отрязала косите и искала у реката да се хвърли.
-Ти мен не ме лъжи, а ми кажи в оная нощ, ти ли я извади от течението?
Борис сведе глава и дякон Игнатий разбра.
-Грях е, Борисе, признай си!
-Добре, де! Аз го подпалих... Лиляна беше само моя, а той я омърси завинаги.
-Ако е твоя, ще я обичаш такава каквато е! Що не си при нея, глупчо?
-А туй дете...
-Туй дете не е виновно за нищо. Още повече пък Лиляна. Сега разбирам що са ти мръсни мислите. Ти не знаеш да обичаш и затуй сам ще си останеш.
-Не биваше да я пипа. Не мога в очите да я погледна.
-Тогава търси място при гробаря и не псалти да ми пееш, а опяло да правиш...
Черни станаха очите на Борис, чак взе да не го свърта на едно място от думите на дякон Игнатий.
-Бе, момче, признай си!
-Добре де, мое е детето, но Лиляна ме помисли за отец Димитри и така я оставих да вярва, докат не ме видя с очите си...
-----
-Лиляно! Грях е да ме гледаш така!- рече отец Димитри. - Върви си и не таи надежди, че ще се откажа някога от расото.
-Ама аз...
-Не е обич туй, дъще, а желание! И Бог ми е свидетел, че за малко да прегреша с тебе. Върви си и затвори само вратата към желанието, за да мога да спра дявола в мен.
Борис слушаше изповедта на отец Димитри и беснееше от яд, че Лиляна не го обича.
Причака я в тъмното, върза ѝ очите и преправи гласа си на отец Димитри. Тогава тя му се отдаде.
Когато махна превръзката от очите ѝ и видя погнусата в тях, Борис се закле да отмъсти и на двамата.
Отецът жив го подпали, а нея за цял живот беляза, като остави част от себе си в нея.