Познах те

По капките дъжд на прозореца те познах,
по лекия морски бриз в душата,
по свободния полет на сърцата,
по ускорения пулс и по топлия дъх.
Странно познат ми се стори
от някой минал живот,
а си новото начало.
Трепетно очакване за безметежен ураган,
който да порути всичките ми прегради,
да разголи мечтите ми,
да целуне молекулярните ми съединения,
всички мои атоми да потопи в сърцето си.
А аз във опит за летене
понякога насън, понякога наяве,
ще преплитам пръсти с твоите.
Рисувай настояще с мен!