НОЩЕН СТИХ

Тъжни стихове пиша насън,

после нищо наяве не помня,

само чувство остава и трън

впива зъби в душата бездомна.

 

Мисъл бледна, без форма и глас,

памет има за минало грешно,

празни длани треперят от мраз,

устни тръпнат за сливане спешно.

 

Скита мрачен сезонът, вали,

гневен вятър мечтите отвява,

ситна болка неспирно соли

всеки спомен, жадува забрава.

 

Търся в мрака среднощен покой,

а душата ми става крилата,

тя единствена знае на кой

моя стих за любов да изпрати.