ЛИНИЯ ПО ДЛАН

Започвам първия куплет
с усещане за жива рана,
понеже уча се без теб
да спя в постелята за двама.

 

Да пускам мисли в пуста степ,
а думите да не изричам,
да ставаш бледен силует,
аз в миналото да надничам.

 

Една напред и две назад –
да казвам, че живот танцувам,
да помня летен звездопад,
от сбъдване да се страхувам.

 

И първото кафе за днес
без вкус, набързо да изпия,
да знам, че има стар адрес
с уют домашен и магия.

 

Да стискам в шепата рапан
до кръв, додето осъзная,
че с него в немощната длан
отново път към теб чертая.