ЕРОС

„Ще те целувам, Мария!” - Мислеше си той, гледайки я в гръб докато тя изнасяше презентация на тема „Предимствата да инвестираш в ценни книжа”. 

Бяха на международен форум в Брюксел и двамата представяха компанията си – лидери в инвестирането в България, с отлична репутация и взаимоотношения с партньори и клиенти. Управляваха над сто и петдесет милиона активи и консултираха стотици частни клиенти, пенсионни фондове, фондации и университети. Мисията им беше да помогнат на клиентите да изберат най-подходящото решение за управление на парите си с цел по-добро финансово бъдеще – ниско-рискови и балансирани инвестиционни стратегии.
„През първата половина на 2020 г. станахме свидетели на много нестабилни движения в историята на фондовите пазари, докато светът се бори с пандемията от коронавирус...” – продължаваше тя. Обърна се и му се усмихна едва забележимо.
Той трепна и се намести на мястото си. Беше висока и слаба, а кестенявата ѝ коса се спускаше свободно под раменете. Черната и стилна строгоелегантна рокля се комбинираше перфектно с червените обувки на висок ток. С тях изглеждаше още по-висока. За миг си представи как я съблича. Дори можеше да се закълне, че я усети как издиша в ухото му.
Тя дойде в компанията им преди две години, докато той работеше от вече осем и имаше репутацията на „старо куче”. Жена му се гордееше с него, защото знаеше колко го уважаваха колегите и шефовете му. Вършеше си съвестно работата, спазваше всички срокове, оставаше след работно време, когато се налагаше, сутрин винаги беше пръв. Спретнат, усмихнат и работлив. Вкъщи обгрижваше жена си и детето и използваше всяка свободна минута да им се посвети и да им покаже колко много ги обича.
Понякога, обаче, изчезваше в гората да се разхожда, но никой не знаеше какво прави там. Връщаше се сякаш никъде не бе ходил и всичко продължаваше по старо му.
Преди две години Мария прекрачи прага на офиса. Млада, красива и умна. Дошла с препоръки от няколко места. Фонд мениджър в доста успешни фирми.
Беше я пожелал на секундата. Дори изпита срам и неудобство от това неутолимо желание.
Подочуваше слухове, че репутацията ѝ се дължи на интимни връзки с доста влиятелни в страната хора, но той така и не я беше виждал с мъж. По партита тя се появяваше сама, стоеше малко, после изчезваше внезапно.
Две години по-късно, ето ги двамата на конференция, щяха да делят общ коридор в апартамента с две стаи, в който бяха отседнали, и това беше неговият шанс да успее да я съблазни. Не че не беше пробвал с покани за обяд, предложения за помощ в работата, малки подаръци под формата на шоколадови бонбони, но тя упорито и последователно отказваше всяка покана. Бонбоните ядеше. Обаче, той искаше още.
„...Затова не спирайте да търсите възможности!”- Завърши тя и се отправи към свободното до него място. Аудиторията заръкопляска.
Малко по-късно, след общата вечеря с колеги от цял свят, двамата се отправиха към барчето на хотела да пийнат по нещо. Той се държеше леко нервно и превъзбудено, а тя беше усмихната и уверена, както винаги. Говориха си общи неща, обсъждаха темите, които бяха слушали през деня, тя изпи едно голямо уиски, той три и вече му се мотаеше главата.
Преди да се разделят той се опита да я целуне, но тя го отблъсна леко с ръка. „Не, не мога и не желая, остави ме!” Той стана малко напорист и агресивен, подпря я на стената. Тя отново го отблъсна, този път силно и решително.
„Ще ти разкажа нещо” – топло му каза тя – „После прецени как ще се държиш с мен.”
Той отстъпи и си помисли „Какво пък, ще я изслушам, пък после пак ще пробвам”. Влязоха в апартамента, в нейната стая и седнаха на дивана.
„Мъжът ми почина в автомобилна катастрофа преди да постъпя на работа в компанията.” – Започна тя, а той се облещи. – „Някакъв го засякъл на кръстовище с 100 км/ч. Смъртта настъпила мигновенно. Страдах много и безутешно, не казах на никого като постъпвах, не исках съчувствие и съжаление...”
„Май ще трябва да ми сипеш още уиски”- замаян избоботи той.
Мария извади патронче уиски от мини бара и продължи: „Имаме дете на пет годинки. Рая. Страда от аутизъм. Както може би знаеш, това е вид генерализирано разстройство, което засяга развитието на мозъка. Рая има трудности с комуникацията и изпитва дискомфорт при общуването с хора. Засега разчитам на детски педагози и помощ от хора със специални умения в тази сфера. Не я пуснах на ясла, не я пускам и на детска градина. Децата са жестоки, когато видят друго дете, което видимо не е същото като тях, нанасят шамари, обиди, безскрупулни са. Рая не би издържала такова отношение. Не бих го допуснала. Толкова много я обичам, че бих направила всичко, само и само да е добре. Канализирах любовта към мъжа си в любов към детето си.”
Той пиеше второ патронче и едва държеше главата си изправена. Изпитваше съжаление към тази красива жена, очевидно беше изпатила много. Но не можеше да я гледа безучастно и се опита да я докосне отново. Мария отново се дръпна и се изправи, подканяйки го да си тръгне.
„Съжалявам, Иван, не настоявай. Любовта към семейството ми е единствено, което ме държи на крака. Не искам и не изпитвам желание да обичам други хора.”
Той се изправи, а тя не видя малкото ножче, което проблясна в ръката му. След миг той коленичи над немощното тяло на Мария и прошушна:
„Ето, красива си, любов моя, ето красива си! Очите ти са гълъби зад булото. Косата ти е като стадо кози, които скачат по склоновете на Галаад. Казах ти, че ще те целувам, скъпа моя! Любовта ми към такива като теб - изстрадали души, ме възкресяват за всеки нов ден.”
Целуна я по устните, стана, обърна се и си тръгна.
На другата сутрин се събуди от писъка на камериерката, която беше влязла в съседната стая. Не си спомняше нищо, в главата му имаше само усещане за любов.
Далече в една гора, в малка дървена къщичка, в малко стъклено бурканче, се появи още една изгубена женска душа. На рафта имаше около двадесет подобни бурканчета. На всяко имаше табелка с надпис έρως.