УНЕСЕНА

УНЕСЕНА във тайните на спомена,
озари ме светъл слънчев лъч,
ослепи ме блясъкът на капчица роса,
огледах се във погледа на влюбен мъж.
О, всевишни небеса!
Вие знаете за любовта,
надарила най-нежните ми сетива!
Съучастници сте вий на моята съдба,
превърнала ме във Матрона,
пречистена от грях.
Още нося в шепата си капката роса
и следите от бодлива роза,
закичила моминската ми гръд.
Споменът за тях ще отнеса,
прекрачила прага на вечното отвъд.