ДЕЖА ВЮ

Изваля се тихичко дъждът,
над света притихнал, мокър,
цяла нощ валя...
Боси тичахме в блестящи локви,
топла, чародейна бе нощта.
О, в такава нощ и в този дъжд нечакан
мигът вълшебен долетя,
стрелките на часовника се завъртяха,
времето пред нас се спря.
След мигове щастливи, уморени
в такава нощ отново не заспах,
стапях се в ръцете ти вълшебни,
дъждовете юнски продължиха да валят...
...И пак е нощ, и пак дъждът вали, не спира.
Изчезнал е мигът, а времето тече, напира.
Край мене влюбени в блестящи локви тичат
и прозвучават в тъмното най-чаканите думи:
- ОБИЧАМ ТЕ, ЛЮБИМА!