На Н.

Разхожда се по алеята,
разхожда се пак есента.
И споделяш със нея ти,
че аз още не съм дошла.
Аз бързам със всяко лъхване,
със едрите капки дъжд.
Разхожда се по алеята
замислен самотен мъж.
Подавам ръка ли, усмивка ли
и тръгваме със вечерта.
Изпращат ме като щастливка мен
фенерите със светлина.
Разхожда се по алеята
любимия ти сезон.
И бавно, бавно по нея ний
търсим уютен подслон.
Търсим подслон за спомени,
търсим подслон за мечти.
Виж, есента отрони ни
няколко златни сълзи.
Това ли са нашите спомени
и нашите смели мечти?
Виж, вятърът пак догони ни...
Както преди, нали?!