Ти

Обичам зеленото в клоните вековни,
в нюанса на луната с кратери безбройни.
Обичам в цъфналата ръж да го откривам,
в полета на птицата, в снагата на девицата.
В танца скрит да се люлее, нежно да пее.
Отвъд невидимото, в тишина сказания да лее.
В изумруда и циркона, в серпентина и турмалина.
В новия живот, в отблясъка на ръждясала гилотина.
Обичам зеления дим, извиващ се високо.
Свий, пали и се моли… толкоз просто.
Обичам глътката илюзорна на абсента…
Но най обичам зеленото в твоите очи.