***

В пасианс те нареждам
и цедя те през фас.
Не пилея надежда,
не говоря за нас.
Вече нищо не чакам,
уморих календара.
Късен влак не затрака
и през нашата гара.
Рехав зид ни разделя,
но така непристъпен,
както тази постеля,
във която не стъпих.
С кофеин и на градус
даже нямам куража
да опитам нахалост
друг финал да разкажа.