Обичал ли си

Душата без криле е като ангел във окови,

сърцето без любов е мед с глюкоза и отрови.

Обичал ли си някога, загърбил своята природа?

Обичал ли си със душа, далеч от всякаква изгода?

 

Не се страхувай от страстта, 

която сгрява есенното утро!

Не бой се от дъха на любовта, 

топяща те на капчици безбройни!

 

Ти искал ли си някога

душата своя гола да покажеш?

Очаквал ли си някога

на страха си смелост да докажеш?

 

Не се страхувай от онова,

което те поема и помита!

Не се страхувай от страстта,

която те изгаря и отлита...

 

Защото тез криле, които те понасят и възпират,

създадени са с твоята душа, 

летят безстрашно или пък умират...