НАМИРАНЕ

Последен поглед. После аз потеглям

по друмища незнайно-грубовати.
Но нещо все към тебе пак ме тегли,
макар да не посмя да ме изпратиш.

Тъма е в мен. Светулки край стобора
се гонят в еуфория голяма.
Потърсих те сред светове и хора.
И те намерих пак. За да те нямам.