Като бръшлян

Извиват се като бръшляни мои

спомени,

по ствола на живота ми - в миналото

и сега.

Събират се край мен листа

отронени

от минали любови, щастие и нежна

красота.

Припомням си моменти паметни

и кратки,

които всявали са радост в моята

душа.

Безценни мигове - тъй хубави

и сладки,

които багрят миналото ми с омайна

красота.

Щастлив човек съм - много даде ми

животът.

Богато минало - безценни дарове

след много труд.

Мечтите сбъднати, възможности

реализирани,

деца прекрасни, пораснали, поемащи

по своя път.

Различни хора срещах аз в живота си.

Предизвикателства приемах смело

и без страх.

Приятелите си обичах и подкрепях

в дните тежки,

но искрена до край, и себе си аз бях.

И днес - достатъчно съзряла, вече

помъдряла,

надявам се, за в бъдеще да имам

няколко неща.

Уютен дом - деца и внуци да ме радват,

приятелите ми усмивка да ми подарят.

Това е - вярвам - истинската ценност,

останалото преходно е в този свят.