Бях влюбена

Бях много влюбена, беше отдавна

с всяка клетка го чувствах у мен.

Спрях да мисля, изгубих си разума,

загубих посока, и обърках -съвсем.

 

 

Не беше стихия, нито мъж за небе,

дойде изведнъж, като котка във скута.

И место да стана негова муза,

гледах  влюбено, като кротка кошута.

 

Още не зная, защо, и как ме омая

с тази престореност на невинно дете,

сякаш приказки пишех във рая

и давах любов - вместо да ме понесе.

 

Кръвта ми кипеше и беше гореща,

бе толкова мил и толкова лош,

можеше с думи да среже нощта

с езика на немия и най-остър нож!

 

Бях само негова.Сега ми горчи.

Вече не тичам сама срещу вятъра.

Слушах сърцето си - сега ме боли!

Остана дълбоко в бездънния кратер.