Само спомен

Ако в мислите ми бъдеш спомен

и чувствата ми потънат във нощта,
ако очите ми забравят да те помнят
и образът ти се крие във мъгла,

тогава ще рисувам ли със думи
цветните, красиви небеса
ако споменът за теб ми се изгуби
и нощите ми останат без луна?

Ще мога ли? Ако те забравя
и любовта потъне в някой камък...
на реката моста се е срязал,
а брега останал сам и жалък?

Тогава ще погледна на дълбоко
да прочета в книга на съдбата,
все някой лист ще се отвори
с име паметно, написано от някой!

А спомените ,те винаги живеят
от истината писана от нас,
имат ли любов - се случват
във време на звездния си час!