ПЕСЕННА ТРЕВОГА

С лика ти искам без умора

стиха си да закича ...
В очите ти, пред всички хора,
дълбоко да надничам!

Дори и в пътя си последен
да крача аз без теб, не мога!
Зовът си боен, мой победен –
съдбовно-песенна тревога!