НА БЕЛИЯ МИ РИЦАР

На теб за първи път

сърцето си разкрих
и на очите пламъка показах ...
Плени ме нежно ти
с магическия стих –
предаде ми „любовната зараза”.
Аз бялото лице
послушно ти дарих,
със миглите до лудост примамливи ...
Със теб заспивам –
с теб отново се родих,
че слънцето си в дните ми щастливи!
Косите си за теб
без свян аз разпилях,
и с китка от босилек те поръсих ..
Денят ми все дочува
звучния ти смях,
та с образ жив до мен ти на мига си.
На първата ни среща
пламъкът гори –
в ръцете ми пулсира тишината ...
От мен какъв човек
без длето претвори,
че все се питам аз ли съм самата?
Изпих на устните
ти пламенния сок,
сам властница съм в сънена магия ...
Спаси ме „рицарю”
от тоз „пожар дълбок”–
в прегръдките ти топли да се скрия!

30.09.2020