Болка

Как си ти? Преболях ли те вече?

А ти мене ли? Не... Ти не си.
Всеки ден преболява до вечер.
И в просъница после боли...

 

Сякаш вещица в своята злоба
на обсесия тъй ме прокле,
че без нейната черна прокоба -
аз ще бъда сто пъти по-зле...

 

И когато самотно се взирам -
в тебе, в мене, в световния ред -
със човешки, проклет егоизъм
искам същата болка и в теб!

 

Да ме търсиш с години в тълпата
в силуета на всяка жена,
за да виждаш, че друга такава
просто няма... И аз съм една.

 

Да ме мислиш тъй, както аз тебе -
като смисъл на всеки твой ден.
И щом станеш напълно обсебен -
знай, дългът ти към мен е платен...