Полунощ

- Добър вечер.
- Добър вечер?
- Може ли да вляза?
- Не мисля. Не мисля,че може, че трябва.
- Мокра съм. Вали. Измръзвам. Нека само да се изсуша. Дръпни се.
- Не!
- Моля те. Казах ти, вали. Студено е.
- Ще ти повикам такси.
- Недей. Искам само чаша кафе и си тръгвам.
- Не. Върви си. Имаш ли пари за такси?
- Аз искам само…исках… Видях, че свети. Не при теб дойдох! Просто минавах. Мислех, че ще се зарадваш да ме видиш. Мислех…всъщност какво си мислех? Какво ти коства да ми заемеш чифт сухи чорапи и да ми направиш чаша кафе? Аз не искам чадър или да ми викаш такси. Аз искам само да се стопля. Не при теб дойдох! Подгизнала съм. От дрехите ми, от косата ми тече вода.Студено ми е. Зъзна. Зъзна на прага ти. Като куче те моля да ме пуснеш вътре. И виж, дори продължавам да се унижавам…
- Спри! Недей! Имай достойнство! Моля те.
- Нямам! Изгубих го. Много неща изгубих. Но ти това го знаеш. Дай ми чадър, обещавам няма да ти го връщам.
- Защо дойде?
- Той…
- Не за него питам! Ти защо дойде?
- Именно, за да ти кажа, че него вече го няма. Бях нещастна…
- То, защото аз бях особено щастлив.
- Пусни ме. За друго ще говорим или ще си помълчим.
- Не. Не живея вече сам.
- Каква е?
- По-добра е и от мен, и от теб.
- Но по-добра ли е от нас?
- Чадър или такси?
- Избирам предишния ни живот.
- Спомни си, не аз, ти си тръгна. Помниш ли? Завинаги си тръгна. Нали така ми каза на вратата онази вечер. Върви си! По-добре да те мразя, отколкото да те помня такава. Имай гордост! Върви!
- Чадър. Дай ми чадър. Няма да ти го връщам, обещавам!