ПЛАТНО

Мъчно, дълго, неизбежно

всеки се рисува сам.

Мая Дългъчева

 

Багра жълто.

Багра сиво.

Сенки от една игра.

Слънчева ограда.

Синур

в нарисуван път отсам.

Малка нощна самодива.

Лятна мамеща река.

Сън по моята тъй жива,

синя слънчева жена...

 

Бавно - от копнеж до нерви-

всеки се рисува сам.

Гушнал кадастрон с пастели...

или просто- „Чочо-сан“.

 

В багра жълто,

в прах поръсен,

в стар окъсан сив жакет.

„Утре винаги е късно „-

почва нощният тромпет...